„Понякога е нужно само ти самият да повярваш в себе си.”

Златната магия на Боряна Калейн и нейната вълнуваща приказка за успеха

Start Reading

Боряна Калейн е първата българска абсолютна шампионка по художествена гимнастика от 29 години насам. През 2023 година тя стана европейска шампионка с победата си на първенството в Баку.

Боряна впечатлява с невероятната си изящност и грация. Нейните елегантни движения и безупречна техника разказват историята на една невероятна млада жена, която се превърна в символ на сила и упоритост. Боряна успява да създаде магия със своите изпълнения, която вдъхновява зрителите да преследват собствените си мечти със същата страст и решителност.

Боряна е доказателство, че любовта към това, което правим, е ключът към изключителни постижения. Нейната прецизност и перфекционизъм създават незабравими моменти на изкуство, които остават в паметта на всеки, който ги е видял. Тя ни учи да ценим красотата около нас и да отдаваме значение на всеки един успешен момент в живота си.

play_arrow

Боряна, какви са твоите 5 най-важни съвета към хората, които искат да бъдат най-добрата версия на себе си, но все отлагат намирането на своето „нещо“?

На първо място бих ги посъветвала да правят това, което обичат. Да имат правилните хора до себе си, които ще ги подкрепят и в успех, и в провал. Бих ги посъветвала да вярват повече в себе си и да не се отказват, когато стане трудно. Бих им пожелала да имат късмет, защото късметът играе доста важна роля понякога. И накрая, когато успеят, им пожелавам да се сетят, както за хубавите моменти, така и за лошите, защото всъщност успехът е един миг, важен е пътят.

Започваш да тренираш художествена гимнастика на 6 години – спомняш ли си какво те отведе до залата и какви бяха първите ти впечатления и емоции?

Като малка бях доста буйно дете, имах много енергия и точно заради това майка ми беше решила, че трябва да се занимавам с някакъв спорт. Знаеше, че около стадион Раковски има много спортни зали за моята възраст, тогава и случайно срещна Марияна Памукова на улицата - моята треньорка и до ден днешен. Спомням си, че я попита „Къде мога да си запиша детето да спортува?“ и така, всъщност, започна моят път към художествената гимнастика.

Уж случайно, а доста съдбовно.

Да, за мен това е наистина съдба. Просто ми е било писано да бъда в този спорт.

Разкажи ни за най-големите трудности и предизвикателства, с които си се сблъсквала – и благодарение на какви черти от характера си, на какво от възпитанието в детството си и треньорския подход, разбира се, успя да ги преодолееш?

Пътят наистина е много труден, няма да лъжа никого. Има много предизвикателства, но най-трудните за мен бяха чисто здравословни. 3 пъти чупих краката си. Но това ме направи по-силна, защото така намирах отново и отново мотивация да продължа. Намирах сили вътре в себе си и моите мечти ставаха все по-големи.

Имало ли е момент, в който си искала да се откажеш и какво те задържа на терена?

Имало е, разбира се, такива моменти, в които съм искала да се откажа. Най-вече заради здравословни проблеми или заради тежки тренировки. Това е нормална част от процеса. Това, което задържаше моята любов към художествената гимнастика, е това, че до мен винаги са правилните хора. На екипа, с който работя, съм безкрайно благодарна. А преди всичко е това, че имах мечти, които исках да следвам до край.

Какъв е пътят от момента да бъдеш открит като талант до това сам да осъзнаеш собствения си потенциал и сили?

Пътят е доста дълъг. Когато си малък, ти просто имаш една мечта, която виждаш, но все още е много далеч. Когато осъзнаеш, че всъщност имаш възможностите, работил си и можеш да я постигнеш, тогава нещата се променят. Става много по-отговорно към самия теб, преди всичко. Пътят е дълъг, но моментът на осъзнаването е много приятен.

Ти кога го усети?

На първото ми европейско първенство! Бях на 14 години - все още във възрастова група девойки. Тогава спечелих първия си медал от европейско първенство на топка - бронзов. Бях много изненадана, че съм спечелила медал. Когато говорих с треньорката ми, тя каза: „Е, аз колко пъти ти повтарям, че ти можеш да спечелиш, защо не ми вярваше?“. Това беше моментът, в който наистина повярвах, че мога.

Когато всички около теб видяха, че можеш много, чувстваше ли голяма отговорност, че трябва да покажеш много повече?

Да, донякъде има отговорност, когато много хора започнат да очакват от теб. Понякога това натежава, но пък през останалото време ми дава мотивация, защото, щом толкова много хора вярват в твоя успех, значи ти наистина имаш възможност да го направиш. Може би понякога е нужно само малко ти самият да си повярваш.

Какви са разликите и приликите между Боряна Калейн на 6 и Боряна Калейн на 23 години? Какво важно запази от еуфорията на първите години в професионалния спорт и какво би окачествила като истинско израстване?

Разликите са много! Аз съм почти друг човек сега. Може би това, което съм запазила, е любовта ми и страстта, с която играя художествена гимнастика. Това, което със сигурност съм променила оттогава, е моята осъзнатост в тренировъчния процес. Начинът, по който мисля, по който възприемам състезанията и като цяло - начинът, по който възприемам всеки един момент. Виждам ги вече като част от процеса. Преди приемах една тренировка като нещо много тежко, а сега всяка тренировка е шанс да надградя своите физически и емоционални възможности.

Коя е повратната битка в кариерата ти? Състезание, за което си се готвила толкова усилено, че буквално си се надскочила.

Подготовката ми за олимпиадата в Токио - 2020 година. Тогава отмениха състезанието, имаше карантина и много неща се объркаха, защото всички спортисти загубихме своята цел. Това беше моментът, в който, отново благодарение на моите треньори - моят екип, успях да намеря мотивация и да продължа да следвам мечтите си, да не се отказвам и да продължа да тренирам. С всяка следваща година аз започнах да подобрявам все повече и повече успехите си, така че това беше, определено, доста повратен момент в моята кариера.

А кои са най-значимите за теб първи победи извън медалите? Можеш ли да си спомниш за нещо по-мотивиращо от тях – ценен урок, съвет, преодоляване на предизвикателство?

Може би пак този същият момент, но вече, когато бяхме на Олимпиадата в първия състезателен ден. Тогава бях много притеснена, защото това е доста важно и голямо събитие. Донякъде и не се чувствах достатъчно уверена в себе си. Тогава моята треньорка ме извика в съблекалнята, докато течеше състезанието и ми каза много мили думи - как вярва в мен, как иска да успея, как каквото и да се случва, се гордее с мен и с това, че съм стигнала дотук. За мен това беше един много емоционален и мил момент извън всички медали.

Няма как да не знаеш, че когато близките ти, феновете ти и многобройните почитатели на художествената гимнастика гледат твое съчетание по време на големи турнири, се „изправят на нокти“ – все едно животът им зависи от всяко твое движение. И всичко това е съчетано с огромно вълнение – винаги сме се питали какво е твоето емоционално състояние в тези важни моменти?

Може би пак този същият момент, но вече, когато бяхме на Олимпиадата в първия състезателен ден. Тогава бях много притеснена, защото това е доста важно и голямо събитие. Донякъде и не се чувствах достатъчно уверена в себе си. Тогава моята треньорка ме извика в съблекалнята, докато течеше състезанието и ми каза много мили думи - как вярва в мен, как иска да успея, как каквото и да се случва, се гордее с мен и с това, че съм стигнала дотук. За мен това беше един много емоционален и мил момент извън всички медали.

Медалът придава тежест не само на постижението, но и на чувството и очакванията за следващата победа – как се настройваш за нови постижения?

Доста често се казва, че след даден успех, той трябва да се забрави и донякъде е така. Не бива човек да мисли само за нещата, които е постигнал в миналото, той винаги трябва да си поставя по-високи цели. Както аз след златния медал в Баку - не трябва да се задоволявам само с това, трябва да мисля за Световното първенство. Там мога да спечеля и да отида на Олимпиада. В същото време е много важно да помним тези успехи, за да ни дават криле, да вярваме, че ние наистина сме добри, че сме успели веднъж да го направим, значи ще го направим още веднъж.

Лесно е да се приеме, че страстта към това, което правиш, движи усилията, които влагаш в него. Много изследвания обаче показват, че и обратното е вярно – т.е. страстта към „нещото“ се увеличава с полагането на усилия. Как е при теб?

Страстта при мен беше първото нещо, което ме запали по този спорт. Аз си спомням, когато бях малка, как просто гледах големите гимнастички и как се опитвах да правя това, което те правят. Бяха уникални в моите очи и мечтаех да бъда като тях. Когато тръгнеш по пътя, понякога си по-изморен, понякога имаш по-тежки дни и това е нормално. Тогава, малко или много, мотивацията се губи и е важно в тези моменти да имаш дисциплина. Всъщност дисциплината дърпа напред. Първо трябва да имаш мотивация и страст, след това трябва да знаеш защо си там, да имаш цел, която да следваш.

Боряна Калейн

Боряна Калейн е първата българска абсолютна шампионка по художествена гимнастика от 29 години насам. През 2023 година тя стана европейска шампионка с победата си на първенството в Баку.

Прочети

Константина Живова

Тя е художник, писател, инфлуенсър, най-вече майка и винаги намира време за спорт. Константина Живова е източник на цветна и жизнерадостна енергия. С увереност и амбиция, тя ни напомня, че вярата...

Прочети

Виктор Стоянов

Виктор е изключително вдъхновяваща личност, чийто живот и опит представляват истинска визия за преодоляване на предизвикателствата и постигане на успех.

Прочети

Мирела Илиева

В живота всички ние се сблъскваме с предизвикателства и трудности, които понякога ни обезсърчават. Въпреки това, съществуват хора, които ни показват, че упоритият труд...

Прочети

Валери Григоров

Валери е като необуздан поток, който с неоспорима сила и увереност пробива пречките пред себе си. Той е изпълнен със страст и енергия, които изригват като мощен водопад. Неговата настойчивост...

Прочети

I