На 16 години ставаш най-младото попълнение в Националния
отбор на България по гребане. Какви предизвикателства
имаше пред теб тогава и как се справи с тях? Какво те
водеше напред?
Даже още нямах навършени 16 години, когато влязох в
националния отбор по гребане, благодарение на баща ми и на
треньорката ми. За мен това беше наистина уникален момент.
Не вярвах, че ще стигна до там и когато това се случи, аз
бях изключително горд. Всички се съмняваха в мен тогава.
Беше много трудно, защото бях най-малкото и най-младо
попълнение в отбора и сякаш трябваше да се доказвам на
всеки поотделно от съотборниците си, включително и на
треньора ми, който беше много скептичен.
Преживял си сериозна травма, която те изважда от релсите
на професионалния спорт. Как успя да преодолееш тази
ситуация и да продължиш напред?
Кариерата ми беше прекъсната от сериозна травма, която
получих на спортен лагер. Оказа се, че вследствие на
претоварване, съм счупил прешлен. Тогава имах два изхода
от ситуацията. Единият беше да не правя нищо тежко
физически цял живот, освен да си нося торбите от магазина,
което може да си представите за един професионален
спортист, беше немислимо. Другият вариант, който аз
избрах, беше да ме оперират. При него шансът да се
възстановя беше 80%. Веднага го приех и не се замислих.
Глупавото от моя страна беше, че не проявих търпение за
възстановяването. Трябваше 8 месеца да си почивам, но аз
още на втория месец започнах да тренирам леко. На 4-тия
влязох във фитнес залата, на 5-тия вече бях в лодката и на
8-мия месец в кръста се появиха отново много силни болки.
Тогава разбрах, че тялото ми вече не е същото и че не може
да бъде подлагано на тренировките и натоварванията, които
са необходими, за да бъда професионален спортист. Осъзнах,
че с кариерата ми е свършено. Това беше много повратен
момент в живота ми. Чувствах се изгубен, бях инвестирал
повече от 10 години в този спорт. Беше шокиращо. Може би
година и нещо се лутах и не знаех какво искам да правя -
накъде да хвана. А, докато се лутах не можех да стоя на
едно място и реших да започна да се движа физически във
фитнес залите. Тогава преоткрих фитнеса и той се превърна
в мое хоби, моята страст, защото отново намерих начин да
се чувствам добре в кожата си.
Повечето успели хора казват, че всъщност провалите и
сблъсъците с трудностите са по-полезни от победите – какви
уроци взе от този преломен момент в спортното си развитие?
Най-важният урок, който научих е, че нищо не е вечно!
Всичко хубаво, рано или късно, има край и ние трябва да
сме подготвени за него, защото, когато не си подготвен, се
случва това, което ми се случи на мен. Нямаше как да стана
отново професионален гребец, но това, което ми дадоха
гребането, тренировките и опитът на баща ми, ми помогна
много в другата част на живота ми. Да, трудните моменти
определено ни каляват, ако не се подадем, не се пречупим.
Просто винаги трябва да гледаме от позитивната страна на
нещата. Ако не се учим от грешките си, ще ги повторим.
Случвало ми се е да повтарям едни и същи грешки до
момента, в който просто не си взех поука.
Виктор означава победител – какво е твоето разбиране за
победа?
Винаги съм обожавал името си. Никога не съм си представял
да се казвам по друг начин. Обожавам значението на името
си. Кръстен съм на баба ми, която се казваше Победа и съм
супер благодарен на нашите за това. Победата може да бъде
не просто надделяване над други хора. Тя може да е
съревнование със самия себе си, със собствените
възможности, собствените ограничения - прескачайки
собствените си страхове. Ако има начин да бъда преди
всички, да бъда по-добрия - аз го търся. Освен, ако не съм
в отбор, там сме заедно срещу всички. Но ако трябва да се
откроя, определено ще намеря начин.
Кои са твоите най-значими житейски победи?
Често губя от егото си. Много грешки правя заради него и
липсата на търпение и съм изключително доволен, когато го
надвия и мога да помисля трезво за ситуацията, в която се
намирам. Аз съм от хората, които искат нещата веднага.
Просто се питам какво е необходимо, за да го направя и
започвам да го правя. Не мога да чакам. Една от
най-значимите ми победи беше излизането от дупката, в
която се озовах, когато осъзнах, че губя професионалния
спорт. Когато трябваше да намеря посока.